Диференциална диагностика на актиномикоза в ЛЧО

Актиномикозата като заболяване е трудно за диагностициране и се наблюдава значително количество диагностични грешки. Причината се обяснява с два фактора:

  1. Многообразието на клиничните прояви на актиномикозата и приликата с други възпалителни процеси
  2. Слабото познаване от лекарите по дентална медицина на клиничните й прояви и сравнително рядко срещана като заболяване

Диференциална диагноза се прави с:

  • Абсцеси и флегмони, съпровождащи острия периодонтит.

Сходните клинични изяви като болезнения инфилтрат, висока температура, влошено общо състояние затрудняват диференциалната диагноза.Основния признак е в анамнезата. При актиномикозата ин- филтрата се поява в меките тъкани, а при остеофлегмона започва с болка в зъба и на по-късен етап се вижда подвижност на зъба и възпален пародонт и отделяне на гной.

 

  • С хроничен остемиелит.

Разликата се състои ,че при актиномикозата  е характерно наличие на твърд инфилтрат, свързан с околните тъкани. Кожата над него е синя , болезнена с множество фистули с гнойно –кръвен секрет.

При сондиране не се достига до костта, а само до инфилтрата.

При хроничния остеомиелит фистулите се разполагат в областта на следоперативния цикатрикс и се виждат обилни гранулации с отделяне на гной. При сондиране се достига до костта,а ренгенологично се установяват секвестри. Окончателна диагноза актиномикоза се поставя само след положителни микрообиологични резултати от секрета, положителни серологични , кожно алергологични реакции и патоморфологично изследване.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *