Актиномикозата като заболяване е трудно за диагностициране и се наблюдава значително количество диагностични грешки. Причината се обяснява с два фактора:
- Многообразието на клиничните прояви на актиномикозата и приликата с други възпалителни процеси
- Слабото познаване от лекарите по дентална медицина на клиничните й прояви и сравнително рядко срещана като заболяване
Диференциална диагноза се прави с:
- Абсцеси и флегмони, съпровождащи острия периодонтит.
Сходните клинични изяви като болезнения инфилтрат, висока температура, влошено общо състояние затрудняват диференциалната диагноза.Основния признак е в анамнезата. При актиномикозата ин- филтрата се поява в меките тъкани, а при остеофлегмона започва с болка в зъба и на по-късен етап се вижда подвижност на зъба и възпален пародонт и отделяне на гной.
- С хроничен остемиелит.
Разликата се състои ,че при актиномикозата е характерно наличие на твърд инфилтрат, свързан с околните тъкани. Кожата над него е синя , болезнена с множество фистули с гнойно –кръвен секрет.
При сондиране не се достига до костта, а само до инфилтрата.
При хроничния остеомиелит фистулите се разполагат в областта на следоперативния цикатрикс и се виждат обилни гранулации с отделяне на гной. При сондиране се достига до костта,а ренгенологично се установяват секвестри. Окончателна диагноза актиномикоза се поставя само след положителни микрообиологични резултати от секрета, положителни серологични , кожно алергологични реакции и патоморфологично изследване.