Физиология и етапи на зарастване на костна рана след екстракция на зъб.

Физиологията и етапите на зарастване на костна рана след екстракция на зъб са продължителен процес, което естествено води до атрофия на алвеоларната кост и меките тъкани. През първата година след екстракцията, атрофията е около 4 мм на хоризонтала и 2мм по вертикала. Процесът е изразен през първите три месеца. Зарастването започва по ендодермален път като клетъчна и съдова реакция. Кръвоносните съдове реагират с вазоконстрикция, а после с вазодилатация. Увеличава се проницаемостта на капилярните стени и се  усилва циркулацията на  кръвни клетки. Образува се фибринова мрежа . Запазването и съхранението на съсирека е приоритет през следващите часове и дни.След активизацията на тромбоцитите и полимеризацията на фибрина започва миграция на гранулоцити , моноцити и фибробласти.След 3 ден започва пролиферация на епитела от края на алвеолата навътре. Гранулационната тъкан в алвеолата се разпознава от клетките на епитела като съединителна тъкан. Започва организиране на съсирека и на 7 ден има максимална концентрация на мезенхимни елементи, които следващата седмица се уплътняват. Гранулационната тъкан постепенно се замества със съединителна тъкан. След месец се формира ретикулофиброзна костна тъкан, съдържаща много остеобластни клетки. След около 3 месеца има пълно заздравяване на алвеолата. Тези процеси са жалоните за грижите за раната. Тампонирането и изолирането на костната рана от слюнката е първият жалон. Опазването на съсирека от жабурене и замърсяване и други вредности са гаранция за нормален физиологичен процес. Практикува се апликация в раната  на медикаменти на антибиотична основа против инфектиране на костната рана. Заздравителният процес е резултат от атравматично изваждане на зъба и последващото отговорно отношение от страна на пациента. Подценяването на тези правила води до развитие на инфекциозни и некротични процеси , чиято патофизиология ще опиша в друга статия.