Клиника на хроничния интерстициален сиалоденит

              Хроничният интерстициален сиалоденит  се характеризира патоанатомично с разрастване на съединителната тъкан без поражения на жлизестата. Среща се по-рядко от паренхиматозния сиалоденит. Процесът по-често е двустранен и засяга предимно околоушните жлези. Заболяването започва незабелязано и се изразява в нарастването на жлезите без промяна в слюноотделянето. Характерно е периодичната промяна в обема на жлезите., но пълно оздравяване не се получава. Общото състояние в периода на обостряне не се променя и се наблюдава един-два пъти годишно. Характерно при сиалограмата е вкарването на малко количество контрастно вещество от половин до един милилитър.Диференциална диагностика се прави  с паренхиматозния сиалоденит основно чрез палпация и промяната в слюноотделянето. На второ място диференциално-диагностично се има предвид епидимичния паротит, специфичните сиалоденити- актиномикоза, туберкулоза и сифилис.